Спиралата на времето

Николай Гешев

Откъси от книгата

В сборника „Спиралата на времето“ ще откриете седем разказа, които не са суха хроника, а по скоро художествена нтерпретация на събития от почти легендарен характер, които все още вълнуват нас българите. Зад сухите исторически бележки писани предимно от чужденци и завоевателите османци и изкривени през призмата на чужди интереси, винаги съм си представял живи истории, с живи участници в тях и предполагаемата истина за случилото се в тези съдбоносни за средновековната българска държава времена. Тези наши предци са градили историята ни с постъпките и решенията си. Опитал съм се да дам душа и живот на своите легендарни герои. Дали съм успял това ще решите Вие, читателите.

 

Трудно е по отделни фрагменти, човек да си представи общата картина на разказа, но ще се опитам да извлека някои интересни откъси от самите разкази:

 

Откъс от разказ 1-ви „ГЕРОИТЕ“: 

„Два часа по късно българската бойна тръба засвири, двата бойни барабана задумтяха. Нашествениците се разбуниха като наритано гнездо с оси, опитвайки се да разберат какво се случва.

Портите на крепоста се отвориха скърцайки на железните си панти.

Българите начело със Севаст Огнян се подредиха в боен строй пред крепостта с насочени напред мечове и копия. Стотника Драгота гордо развяваше червеното знаме с извезан златен лъв с царска корона. Вратите на крепоста зад тях останаха отворени ...

Нападателите гледаха невярвайки на очите си, появата на готовия за бой гарнизон пред себе си.                                                                            

Арслан Хюсеин се впусна към коня, слагайки в движение силяха с оръжия на кръста си. Останалите османлии се мотаха, когато българския отряд атакува.“

 

Откъс от разказ 2-ри „ОТСТЪПНИЦИТЕ“:

„В нощната тъмнина се чуваха само хлопките на добитъка по дворовете и спорадичното пролайване на селските кучета. Войн  продължи все така с полушепот, описвайки фермана с който агарянина признаваше правдините на войскарите, даваше им превилигеи и ги освобождаваше от данъци, ако преминат доброволно на служба при него. Войн замълча, зачу се само бухането на сова нейде в съседното дворище. След като не чу ни дума от Панко, стотника добави решително: Аз реших – отивам с болярина Рад. Панко гледаше невиждащо в ноща ,мислите му бясно препускаха объркани, несвързани. Като в странен бесен калейдоскоп, виждаше ту картини от изпепелени села и тела потънали в кръв, ту се сещаше за церемонията когато се закле  като млад войскар да служи на цар и народ, последваха отново от кървави спомени от битки, мъртви тела и миризма на смърт. Изведнъж ярка картина блесна в съзнанието му, с ужас видя сякаш наяве децата и Горана бездиханни, окървавени сред отломките на горящата хижа. Панко настръхна, мравчоци запълзяха по гърба, а ръцете му затрепериха неудържимо - Не , това не трябваше да стане.  ‘Бог високо, Цар далеко  ‘ - мина като светкавица спасителната мисъл.“

 

Откъс от разказ 3-ти „ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ“:

„Когато стигна стените на крепоста обаче, Хайредин видя готовноста за обсада и изпрати пратеник при защитниците на Визица за определяне условията за предаване на крепоста. За негова голяма изненада обаче в лагера на османлиите се появи млада девойка облечена с  ризница и препасала меч, придружена от пратеника. Заслепен от красотата на момичето везира изслуша като насън нейното искане за автономия на селата и земята около крепоста. Хайреддин омекна, смаян от силата и чара излъчван от младата красавица. Както разбра по-късно тя бе дъщеря на загиналия Божил. “Каква красота Аллах" мислеше везира - "каква сила и жизненост". Тази би била тигрица в харема на господаря Мурад“. Така Хайреддин взе решение и поведе преговори с младата болярка:

-  Кажи казън, като как смяташ да покажеш чии земи са твои?

Момата погледна смело стария везир и отговори без колебание:

- Колкото земя обиколя с коня си за един ден, толкова ще да е моята земя.“

 

Откъс от разказ 4-ти „КАУЗАТА НА БУНТАРИТЕ“:

 

„След  онзи удар над царската хазна Вълчан  има възможност да сложи под свой контрол всички разбойници в планината – от  Емона и Козяк на Черното Море до Тетевенските колиби и отвъд дори. Скоро след падането на Царев град Търнов обаче, войводата разбра че врагът и целите са вече други. Планината се изпълни с бягащите от равнината българи и след  две години размисъл и гледане на човешки нещастия, сърцето на разбойника възнегодува. „Стига толкова зверства. Време е за отплата“ мислеше Вълчан и отвори война на агаряните.  След цяло десетелитие бойни действия срещу поганците Планинския цар, както му викаха вече турците разбра, че освен около хилядата убити чалми, не е успял да направи нещо съществено. И тогава дойде годината 1402 и пълното фиаско на Баязид  в битката при Анкара. След като новината за разгрома на турците стигна до ушите на горските хора, Вълчан прозря шанса за изгонване на натрапниците. Проводи пратеници при князете Константин и Фружин за съвместна борба. Сам войводата поемаше отговорност да заварди Старопланинските проходи със своите хора, а князете да вдигнат народа на борба с цел възстановяване на държавата. Повече по усет, Планинския цар смяташе че трябва да владее и ключовите морски крепости от бившето Добруджанско Деспотство. Сети се за морските пирати и проводи пратеник до Капитан Никола – с предложение за съвместна борба.“                                                                        

 

Откъс от разказ 5-ти „ЛЕГЕНДА ЗА ЗАЩИТАТА НА ЛОВЕЧ“:

„Отряда обучен перфектно за бой при всякакви обстоятелства чевръсто се разгърна и под предводителството на кастрофилакса се впусна напред. Странна гледка се откри пред взора на Станко непосредствено преди сблъсака с вражите войници: Трима изглеждащи на прадедите мъже, с чудати оръжия и щитове се бяха спешили и  опрели гръб до гръб, се опитваха да опазят също така странно облечен старец, отблъсквайки доста успешно атаките на нападателите. С вихрената си атака, войните на кастрофилакта изненадаха неприятно османлиите и техните помагачи. Още с първия набег паднаха седем души от вразите, убити и лошо ранени. При завързалата се битка, вражеската банда не успя да наделее и скоро останалите на коне живи воини се втурнаха в различни посоки в полето търсейки спасение от смърта. Станко Кусам рапореди преследване на оцелелите чужди войскари, оставайки сам с чудатите странници. Огледа ги отново заинтригуван  забелязвайки нетипичните дрехи и оръжия, както и дългите сплетени опашки на бръснатите им глави. След минута взаимно оглеждане, кастрофилакта запита на български:

- Кои сте вие бре хора, от къде сте?

Тримата мъже се спогледаха и вдихнаха рамене, явно не разбирайки въпроса. През това време стареца който, лежеше примрял на земята  стана с труд, преглътна на сухо с отворена уста и отговори с треперлив глас:

- Странници сме господство ти, идем от далеч. Аз съм майстор Манол, а тези са войни от Горната България.“

 

Откъс от разказ 7-ми „ИЗПОВЕДТТА НА СТАРИЯТ МЕЧ“ :

 

„Ровеше и ровеше Войсил недрата на земята и така стигна до сърцето на Берковската планина. Търсеше сребро, така нужно за защитата на окастрената държава на Иван Шишмана и залагайки живота си, стигна до... мен. Какви усилия само, майко мила! И накрая какво? Вместо така мечтаната скала от чисто сребро, намери мен – аз бях сърцето на планината. Изсмя се Войсил невесело, докато ме оглеждаше – едно огромно парче руда с червеникав цвят. „Ето че, късмета ми изневери“ – махна с ръка – „Нищо, теб ще измъкна за да си направя меч!“ – напъна яки мишци и ме изтръгна от планината.“

 

Желая приятно четене.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(https://dreambook.bg)