Искам да се влюбя, а не смея
Цветанка Ангелова
Откъси от книгата
Това е книга за любовта – за споделената, несподелената, трудната, късната; за любовта към децата, родителите, приятелите, домашните любимци, чашката и родината, както се казва тюрлю гювеч, но от любов!
Тук всеки може да открие нещо свое, нещо, което е изпитал и преживял:
Щастлива съм, душата ми лети,
където и да си, че теб те има.
Не може нищо днес да ме смути,
ни есен, ни предчувствие за зима.
Темата за любовта е бръшнян чувал, винаги има още какво да се каже:
Ти тръгваш, споделеното ни време
задълго ще ме топли като жар.
Изстива кафеничето и дреме –
в дълбока конспирация другар.
Знам, вечер се прибираш във гнездото,
но свила съм гнездо в ума ти аз.
Как боря се със себе си, защото...
но съвестта ми вече губи глас.
Какво съм аз за тебе – лудория,
спонтанен порив, бунт за свобода,
отбрано вино с плодова магия? -
„Това...и още въздух и вода!"
Да, любовта ни е нужна като въздуха и водата, за да се чувстваме истински живи и пълноценни.
Всички ние сме преживели по една голяма любов, истинска магия, но:
Голямата любов е като клада –
оставя тишина и пепелище.
Минаваш и през рая, и през ада,
но тя не става никога огнище.
Обикновено такава любов завършва с раздяла:
Дали се включи сила центробежна?
Такава близост случва се веднъж,
но идва като участ неизбежна
раздялата със сто кубика дъжд.
Боли от раздялата, но има поне едно любящо и беззащитно същество, грижата за което ни държи, за да не „потънем” съвсем:
Събуждам се, гушнала котка.
За друг не остана сърце.
Умилква се, вярна и кротка,
с пух-мъх гъделичка лице.
И тъкмо сме свикнали със самотата, тъкмо сме намерили някакъв покой, връхлетява ни късната любов. Сякаш целият ни минал опит е бил прелюдия към нея:
Тази обич е късна.
Тя е зимен коняк.
Тя не е земетръсна
и не тропа със крак.
Не задава въпроси,
не променя съдби;
не придиря, не проси,
даже дом не реди.
Тя ни носи покоя,
без фанфари и шум,
като стара секвоя,
като точен куршум.
Тя не иска, а дава,
като есенен дъжд.
Тя е кротка жарава
и се случва веднъж.
Може да се случи и друго – нашата голяма младежка любов, нашият идеал да поиска да се срещнем след години. Не знам вие как бихте отговорили, но аз отговорих така:
Не искам среща! Ти ще разбереш,
че няма как да бъде, както беше -
един до друг по пясъка горещ,
след нас море следите ни гасеше.
Не искам този спомен да руша.
Морето ще въстане с десет бала.
И после със какво ще се теша,
най-светлия си спомен разпиляла?!
Някои от нас нямат шанса за такъв избор, защото губят завинаги любимия човек и трябва да живеят с болката си:
Търся те във всеки силует.
Търся те по нашите места.
Всичко си е същото наглед,
но без теб е студ и пустота.
Надявам се да откриете нещо свое в проекта ми за стихосбирка и да го подкрепите. Благодаря ви от сърце!