Независимо на каква възраст сме, ние всички се сблъскваме с проблеми. Понякога в нас се промъква страх, друг път –ревност, завист или друго. Не винаги можем да разберем и назовем емоцията и да се справим с нея. В такъв момент най-ценен помощник са книгите със занимателни и поучителни истории. Увлечени в приказките и преживяванията на героите, неусетно разбираме себе си и ставаме по-уверени.

Какво се е случило на планетата Умнада и защо хората там не слизат от техните возки? Защо краката им са толкова слаби, че не могат да ходят с лекота? Как земното момче Случко помага на умнадите и какъв подарък им прави?

Анко кани баба си на приказни пътешествия, а тя се държи като непослушно дете. В забавните истории момчето поема ролята на възрастен, разбира какво е отговорност и пораства. Двамата попадат в електронни игри, в света на вълшебниците. А има ли наистина по един вълшебник във всеки един от нас?

Разпознавате ли завистта? Как да я различим, ако успее да ни завладее?

А знаете ли как, защо и при кого се настанява страхът? 

А кое е най-голямото вълшебство на света?

Котката Ейри знае много приказки и ни учи чрез тях.

*******

Откъс от приказката „Белите пари на Мечока“

Мечокът беше съсипан. Излезе  и тръшна вратата след себе си. Отиде в гората и седна на един пън. Почувства се самотен. Колко хубав беше животът преди. Колко весело беше в неговото семейство. Какво стана?

- Ей, Страх, какво направи ти с мен? Защо обърка живота ми с твоите съвети?

- Не ме вини, Мечок! - каза му Страхът. - Аз съм си такъв. Като вятъра съм, който влиза там, където има пролука. Когато някой е неуверен, аз се промъквам... Не че искам да му навредя, просто си влизам, не мога да се спра, както въздухът влиза през процепите.

- И започваш да нареждаш врели-некипели.

- Не са врели-некипели. Ако усетиш безпокойство или лек страх, значи има някаква опасност и трябва да си по-внимателен и по-съсредоточен. Ако си неуверен, ти ме допускаш в себе си, аз не мога да се спра и раста ли раста... Такава ми е природата. А ти се променяш. Заради страха си вече не можеш никой да обичаш.

- Ами ако не те искам вече? Ако искам да съм със семейството си?

- Ако твоята любов към близките и твоята увереност в самия себе си са по-големи от страха, то аз се оттеглям, както се оттегля въздухът от кутия, която си напълнил с нещо.

Мечокът се изправи. Вече знаеше какво иска най-много – да е вкъщи със семейството си, където цари веселие и любов. Чувстваше се уверен, можеше да се справи със всяка трудност.

Страхът отстъпваше. Той излезе от Мечока и продължи да се носи из пространството, като търсеше някой, в който любовта и увереността бяха намалели.

А мечешкото семейство отново заживя щастливо. В дома му цареше любов и веселие както преди.

Откъс от приказката „Косьо и таблетът“

Един ден Косьо отиде да пийне нещо. Това правеше без да го уговарят – да пие вода, чай или сок.

Бабата се приближи до оставения на дивана таблет и му заговори:

- Вие много хубаво си играете с Косьо, нали?

- Да, той успя да премине осем нива на една игра. Сега се опитва да премине деветото. Голям майстор е. Като взриви някоя бомба, и двамата се радваме.

- Да, виждам, големи приятели сте.

- Да, макар че понякога се изморявам и прегрявам. Иска ми се да му кажа да починем, но нали ми е приятел...

- А знаеш ли, че и той се изморява – каза бабата. - Освен това така се залисва в игрите, че забравя да яде. Направо не усеща глад. Ще се разболее без ядене и така ще отслабне, че няма да има сили дори да те държи.

- Както аз нямам сили, когато ми се изтощи батерията.

Таблетът разбра, че не е добре за Косьо да играят до изнемогване и реши да измисли една хитрина. Намери програма за залепване и тайно я активира. Косьо нищо не разбра.