От ада или Одисеята на един съвременен Йов

Владислав Ташев Тиков

Откъси от книгата

Дебютният ми роман е озаглавен "От ада или Одисеята на един съвременен Йов". Аз съм религиозен човек. Жанрово определям книгата си като трилър/мисте-рия/драма, но цялостната идея  е религиозна, а именно- духовното извисяване на човека чрез болката. Читателят не бива да се подвежда, че романът е на богословска тематика.  Сюжетът е криминален. Защо Йов? Предполагам, мнозина знаят историята на старозаветния, многострадалния Йов. Как той е изоставен от Бога и предаден в ръцете на Сатана, за да докаже Господ на последния, че каквото и да сполети Йов, той ще си остане праведник.  Моят Йов е малко по-различен, но го нарекох така, защото има допирни точки с библейския. Всъщност, главния герой в книгата ми не е вярващ човек. И може би тъкмо поради тази причина става герой. Знаем, че голяма част от злините, случили се в историята на човечеството са причинени тъкмо от хора на религията. Моят Йов изглежда различно. Той е мрачен и на моменти жесток човек. Околните го въз-приемат като твърде опасен, дори психопат. Малцина души, обаче,  виждат  какъв дълбоко в себе си е той. Макар и те да способствуват да стане добър на степен "почти светец", мъката е тази, ко-ято основно ще го направи такъв.

 

 Книгата се състои от две части. На вниманието на уважаемия читател представям първата част от романа. Действието му се развива в град Ковина, окръг Лос Анджелис, щата Калифорния. Това градче е малко и не е измислено. Историята се върти около бивш бандит-рекетьор, член на рокерска банда, с неосъзната от самия него истинска доброта, който неволно извършва престъпле-ние - тази простъпка в миналото ще отприщи поредица от мистерийно-ужасяващи събития, които ще станат неговата Одисея из дебрите на ада. Има интриги, отмъщение, обрати, насилие, сексуални сцени и вулгарен език. Всичко, което се случва в романа, ще допринесе за духовното извисяване на героя.

Историята в първата част на книгата започва през 70-те години. Главен персонаж е тъкмо този човек. Втората част започва в началото на 2000-та година, и проследява историята на синовете му,  по-конкретно на единия от тях, в който бащата – архетип на Йов, живее най-пълно. Този син, с който започва самата творба, всъщност е най-главния герой. Творбата е много мрачна и жестока, но в нея постоянно присъства любовта. Истината е, че започнах да я пиша на шега, ала с течение на времето нещата станаха сериозни. В крайна сметка вложих много сърце в нея и се надявам да я одобрите. Това мога да кажа за сюжета на романа, надявам се да съм привлякъл вниманието ви, уважаеми читатели, дано ви хареса.  Приятно четене. 

 

***

 

- Брат ми беше рокер. Още като бяхме малки, предчувствувах, че няма да води обикновен живот. Като го гледаш, ще си кажеш, че не е нищо особено като човек. Но аз го познавам по-добре и знаех, че няма да е като другите. Допусках, че ще стане нещо различно - надявах се да не бъде престъпник, но не. Не се учудвай - с буен нрав е, всички от родата Кърк сме такива, той най-много. Занимаваше се с рекет. Обичаше да пуши и да пие бира. Но това, в което го бива най-много е боксът. И до ден днешен се чудя как не стана боксьор. Много е добър с ръцете, повярвай ми. И е адски силен. Да си нямаш работа с него.

 

                                                    ***

 

 Така вървеше ежедневието им = работа, след работата дребни удоволствия, които могат да бъдат  меда на живота. Именно тези неща правеха битието им приказка, защото бяха изпълнени с любов. Бил  все повече забравяше миналото си, изпълнено с насилие и тъмнина, променяше черната си душа. Всъщност, душата му не беше черна, душите на никого от нас не е такава. Неговата просто бе  замъглена, затъмнена, замърсена или както  искате го наречете. Душите на всички нас са светли, блестящи, чисти като момина сълза, като току-що паднал сняг, когато не са покварени. Ние сами започваме да ги замърсяваме, когато мислим лоши неща и да ги чувствуваме. А пък когато започнем и да ги вършим на дела, тогава замърсяването на душите ни става пълно. А когато напълно се замърси една душа, изчистването й е много  трудно, отколкото когато е само опетнена в мислите и чувствата си.

 

 

                                                                          ***

 

- Разбира се, че не е ваше- озъби се той през сълзи. - Вие сте идиоти, не бихте могли да измислите нещо подобно. А онзи подлец, Доналд. Ах, това гнусно копеле. Той ще гори в ада, защото там му е мястото. Той там се е родил, от там е дошъл и там трябва да се върне, защото е негов дом. Мисля си, че тук, на земята, не му е добре, въпреки цялото му богатство и власт. Той иска да е сред пламъци, той ги обича. Защото те са в него-пламъците на омразата, коварството, безчовечността и жестокостта. С тях е дошъл на този свят и с тях ще си отиде, не ще познае други пламъци - такива, които могат да го накарат да се почувства различно, да се почувства по-хубаво, да речем. Той никога не би допуснал тези пламъци до себе си - в противен случай би могъл да извърши някакво добро, а това за него би било ад. Понякога си мисля, че той е самият сатана, самият властелин на преизподнята. Сърцето му не може да се насити на зло, то е бездна, бездънен кладенец, който никога не може да бъде напълнен, задоволен, колкото и злини да върши. И колкото повече убийства извършва, толкова повече бездната става по-голяма и той не може да спре да убива, а това, колкото и странно да ви звучи, му носи радост и някаква утеха, без да си е загубил ума, без да е душевноболен. Да. Той е от ада. Единственият човек, който съм срещал през живота си, а аз съм срещал всяккави изроди, и мога да го кажа с ръка на сърце, без да се опасявам, че лъжа. И никога повече няма да срещна такъв човек. От ада.

 

 

 

                                                                       ***

 

- Защо, за Бога? Защо си такъв?...

- Защото- започна грубо той. - Има нещо в теб, което не мога да понеса. Нещо, което ме кара да не се чувствам добре.  Ще бъда докрай искрен с теб сега, и може би това ще е последният път, когато съм такъв. Караш ме да се чувствам страхливец, ето това е тайната. Защото само от теб ме е било страх някога в този живот. Никой никога не ме е плашил и никога след теб няма да ме уплаши нещо или някого. Затова те мразя невъобразимо много, нямаш представа дори. Ако има нещо, което да е безкрайно тежко като болка, аз ще ти го причиня, о, да. Няма да ти спестя нищо. Защото не ме караш да се чувствам мъж, именно поради факта, че ме е страх от теб. Ето това няма да ти простя. Винаги през живота си съм чувствувал слаб уплах от теб. Но след като ме преби почти до смърт пред дома ми и ми показа, че съм един червей пред силата ти, това беше краят. Страхът ме обзе изцяло, но с това дойде и безкрайната ми омраза към теб.  Има и друго.     Всъщност те мразя поради две причини. Тази бе едната. Другата е, че в теб има нещо, за което точната дума е ДОБРО. Нещо твърде праведно, честно, искрено, почтено, красиво, милосърдно и състрадателно, нещо немислимо прекрасно. Това, което те отличава от останалите хора е, че при теб това добро е ИСТИНСКО. Ето това също не мога да понеса, дразни ме безкрайно много. По-голямата част от човеците са мнимо добри, усещам фалшивата им доброта от километри, както се казва. Те всички са лицемери. Но ти, ти си друга работа. Дори си мисля, че ако не бе станал бандит , като нищо можеше да водиш живот на монах и един ден да бъдеш обявен за светец. Рицарю! Ти си истински рицар, нали? Не само, когато си направил предложението на жена си - мой човек те следеше тогава - и си бил облечен в тези доспехи. Ти си облякъл истинската си същност тогава, това, което е в теб. Воинът на Христа! Пазителят и Защитникът на Доброто. Тази доброта ме вбесява, излизам извън кожата си. Ето затова ще те смачкам. Тази доброта е толкова силна при теб, че би могла да заразява. Тази твоя благост е истинска, а това е нещо, което може би мразя повече от факта, че ме е страх от теб.

 


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)