Истории по действителни случаи с куче

Недялка Арнаудова

Откъси от книгата

Кейси е необикновено английско куче в обикновено българско семейство. С интелигентността, с която проси от масата тя се ослушва за всичко, което се споделя вечер. Оттам разбира, че освен столичанка, във вените ѝ тече кралска кръв (баба ѝ имала роман с куче от Бъкингам ) и че разказвайки нейните истории стопанката ѝ става световноизвестен писател. Кейси пожелава в замяна на това да се храни по шест пъти на ден, вместо по два; да носи скъпи бижута и тоалети; да ходи всяка седмица на фризьор, масаж и маникюр; да отиде на бал в двореца, да има прислуга и попечителски фонд за неродените си деца. Дали ще получи всичко това ще разберете, ако прочетете веселите истории по действителни случаи с куче.

 

Когато получихме  покана от кралския двор за пролетен бал в Замъка, бях много озадачена. Докато отварях луксозния плик, Кейси вече се бе досетила, че е нещо важно, щом не исках да го споделя с нея и скочи, грабна плика от ръката ми, остави ми белег от два зъба и се втурна на двора. Опитах да я догоня, съборих една саксия, спънах се в масата, но я настигнах между гаража и палатката. Победата ми нямаше голям ефект, защото поканата лежеше скъсана на три части в калта, а четвъртата можеше да намеря сутринта на едно друго място.

Изпрах луксозната хартия, прочетох  датата и  информация, че балът ще трае три дни.  

Порових в сайта на Замъка, намерих обявата и си спомних  думите на жената. от която купихме кучето  за родословното й дърво. Пра-пра-бабата на Кейси  по майчина линия имала роман с принц от Замъка. Бабата била красива девойка, а принца много влюбен в нея. Отказал се от наследство и заживели заедно. Наричали го селския принц, защото пра-пра- бабата може да била красавица, но си била от село. Това разбира се, не пречи на потомците й да имат благородна кръв и да получават покани от знатни роднини.

Балът беше след месец и половина, а ние загубихме един в  разглеждане на Прада, Воуг и обяви в Ибей.  Не успявахме да постигнем консенсус какъв цвят да е тоалетът за галавечерята, когато Кейси ще се запознава с родата. Моделът щеше да ушие наша приятелка, която като треньор по художествена гимнастика беше ушила много трика за състезателки.

,,На мама момичето“, което сега повече наричахме ,,тъпо куче“, защото не слушаше, искаше горна част с буфан ръкави и панталон с къдри в тюркоазено зелено. Не можех да я убедя, че този цвят ще подхожда повече за третата вечер от бала, посветена на цирка. Втората вечер трябваше да бъдат маскирани, сиреч, бяха поканени на бал с маски. Казах на Кейси, че с късата си козина в бледо жълт цвят  и наднорменото си тегло спокойно можа да мине за прасе, без да има нужда от маска и тя не ми говори половин  месец.

Примирих се с тюркоазения костюм,  с гривните от перли, които мъжа ми поръча за четирите й крака, защото така било модерно, но с това, че иска да вземе за кавалер оня нехранимайко Димитър от съседния парк, не можах! Той, освен че не работеше и се шляеше по цял ден, ами харчеше пенсията на баба си, за която уж трябваше да се грижи,  докато родителите му работеха на пасажерски кораб. И кой нормален човек ще  кръсти булдога си Димитър?

Дните минаваха,  нашата продължаваше да се сърди и накрая реших да бъде на нейното. Ей това ми беше грешката! Да знаете, животните са много по-умни от хората. Не само, че взе Димитър за кавалер, ами и му купихме два костюма и един дънков гащеризон, защото родителите му били на преход и не можели да пратят пари.

-  Абе,  Кейси, абе ,  мамо,  не може на круизен кораб да няма пост терминал!  Нали парите на хората за  забавления ще свършат, кой ще ги остави да не си платят?

- Какво да ви кажа… Тя е влюбена и въобще не мисли, пък и парите не са нейни…

Една седмица преди дългоочаквания ден повикахме фирма да почисти къщата, аранжор за градината, а вечерта преди бала с мъжа ми сложихме транспаранти с лика на Кейси и знаменца в квартала. Всички съседски кучета и котки дойдоха да я изпратят.


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)